Средно по 15 души ходят на обществените обсъждания в София

0

0
Гражданите не получават адекватна информация за обществените обсъждания, организирани от Столичната община и районните администрации. Администрацията не комуникира с тях като равноправен партньор, много рядко взима предвид мнението им и често не дава никаква обратна връзка за резултата от обсъжданията. Освен това в ХХІ век обсъжданията са по-скоро аналогови, често се изчерпват със среща в уговорен час и за това привличат малко хора. Средно по 15 човека участват в сбирките, на които би трябвало да се вземат важни решения за града. Друг проблем е, че обществените обсъждания не засягат темите, които най-много вълнуват хората. Затова често те се превръщат в говорилни, на които гражданите поставят проблемите, които ги вълнуват, и се отклоняват от темата на обсъждането. Това са основните изводи от доклад на екипа на „Визия за София“ за ефективността на обществените обсъждания, организирани в столицата. „Визия за София“ се финансира от общинския бюджет и има за цел да разработи стратегия за развитието на града в следващите години, която да е в основата и на нов общ устройствен план на общината. Обществени обсъждания се правят най-често по въпроси, свързани с промени в градоустройството на града. Задължително е и обсъждането на финансите на града като проектобюджета или поемането на общински дълг. Общинските наредби обикновено се обсъждат неприсъствено – текстовете им се публикуват на интернет страницата на общинския съвет, а гражданите изпращат писмени становища. В анализа на „Визия за София“ се казва, че тази форма на диалог с гражданите се използва от администрацията по-скоро формално – за да изпълни законовите изисквания за такива обсъждания. Не се търси максимално широко обществено мнение. Всичко това руши доверието на гражданите, които смятат, че обществените обсъждания се правят проформа и по задължение, а реални последствия от тях няма. Това всъщност е проблем от години. Така често въпреки обществените обсъждания на дадени проекти при започването на строителството или изпълнението на решението винаги има изненадани и недоволни, което често води и до протести. Показателен случай от последните месеци са решенията за финансиране на инсталацията за производство на енергия от гориво от боклук в София. Проектът се обсъжда от години. Отделните решения, свързани с реализацията му са минавали на множество обсъждания и въпреки това при вземането на решение за вземане на заем за изграждането му отново имаше разисквания за технологията на инсталацията, за мястото ѝ, както и за необходимостта от нея. Информацията е разпокъсана Анализът показва, че администрацията като цяло спазва сроковете за обявяване на обществените обсъждания, но не винаги публикува предварително на едно място цялата информация по засегнатия въпрос. „Проблемът, който се наблюдава е информацията, която се предоставя в този срок. Публикува се съобщението и заповедта на кмета, без информация и документите по същество, които ще се обсъждат“, пише в анализа на „Визия за София“. Така при градоустройсвените проекти само в 56% от случаите е публикувана предварително графичната информация, виза или съответно документът, който ще се обсъжда. В останалите случаи хората трябва да ходят на място в съответната администрация или да търсят информация в сайтовете на поне три институции – Столичната община, направлението „Архитектура и градоустройство“ и съответната районна администрация. Така „хората, до които достига тази информация са твърде ограничен кръг, само тези, които посещават общинската администрация“. Според авторите на анализа чиновниците трябва да използват по-модерни форми на таргетиране на целевите групи чрез проучвания и използвание на различни дигитални платформи. Ефектът от остарелите форми на оповестяване на обсъжданията е, че на тях обикновено ходят „обичайните заподозрени“. Резултатът е, че обсъжданията са посетени от средно 15 души, което е крайно недостатъчно за вземането на важни за града решения. Като фактор за това освен разгласяването се посочва и начинът, по който физически се случват обсъжданията. Те се правят в сградите на администрацията, обикновено след работно време, а активните и млади хора по-скоро биха прекарали тези часове със семейството и приятелите си, отколкото на говорилня в общината. За това се предлага да се включат и други канали за събиране на мнението на хората, включително като се използват възможностите на интернет и информационните технологии. Препоръчва се „дигитализация на целия процес на обществените консултации от персонализираните покани и известявания, през структуриране на дигиталното съдържание, онлайн стрийминг, тематично обособяване“. Предлага се също самата информация за обсъжданията да бъде направена по-полезна за потребителите, да включва карко описание на въпроса, час и място на срещата с линк към карта и др. Няма обратна връзка В анализа се посочва като добра практика съществуването на единен портал за обществените обсъждания. Никъде в него обаче не е публикувана информация за взетите решения по обществените обсъждания или пък линк към окончателните текстове на наредбите, след като бъдат приети от общинския съвет. „Необходимо е гражданите, за да проследят резултатите от обществените обсъждания, да прегледат както сайта на Столичната община, така и сайта на Столичния общински съвет“, се казва в анализа. Като слабост, която руши доверието в институциите, е посочено и това, че общината не предоставя достатъчна информация дали и как е взела предвид различните интереси на обществеността в конкретното решение. „В по-малко от 35% от случаите има публикувана обратна връзка, от нея в половината има обобщени резултати, а в 15% от случаите са публикувани аргументите за приемане или отхвърляне на мнението на гражданите. В 12% от случаите мнението на гражданите е взето предвид“, се посочва в анализа. „Местната власт има своите аргументи в този процес, че гражданите не са експерти, не са достатъчно компетентни, за да разберат сложността на обсъжданите проблеми, но тук е тяхната роля да „преведат“ проблемите на „разбираем“ за хората език. Въпреки това липсата на обратна връзка и аргументи „за“ и „против“ мнението създава у гражданите усещане за нещо скрито, задкулисно и за незачитане на мнението им“, пишат авторите на документа. От „Визия за София“ подчертават, че „систематичното непубликуване на обратна връзка след края на обществените обсъждания говори за незачитане на времето, усилията и приноса на гражданите“. Допълват, че това пречи за изграждането на доверието в местната власт. Още повече, че обратна връзка се публикува само след силен обществен натиск. Важните теми не се обсъждат Друг недостатък според екипа на „Визия за София“ е, че важните за хората теми реално отсъстват като въпроси за обществени обсъждания. Такива са проблемът с мръсния въздух и ремонтите в центъра, които бяха повод и за протести. Това води до „недоволство сред гражданите и избухва в насрочените обществени обсъждания по други теми, което ги прави много трудно управляеми и фокусирани“. Това пък отблъсква от подобни дискусии, които се превръщат в говорилни. За пример е посочено общественото обсъждане за отпускането за заем за инсталацията за парно от боклук в ТЕЦ „София“, когато основните въпроси бяха свързани с качеството на въздуха, въпреки че основната тема бяха финансите на общината. „Изводът, който може да се направи, че общината не контактува и не комуникира с гражданите като равностоен партньор. Това може да се наблюдава дори във формулирането на темите на обществените обсъждания. Ключовите думи, които се използват са „представяне“, „синхронизиране“, „актуализация“, което е свързано с конкретни административни процедури и предполага пасивност от страна гражданите“, пише в анализа. Заради администрацията „Основният извод, който може да се направи от мониторнига по относимостта на обществените обсъждания е, че в по-голямата си част, в центъра на обществените обсъждания не са проблемите на гражданите на София, а администрацията и нейните нужди“, показва документът. „За администрацията е важно да изпълни базисните изисквания на нормативната рамка и не прилага творчески подход при разрешването на трудни казуси. Сравнително ниското ниво на обратна връзка и неспазването на законовите задължения за обратна връзка водят до това комуникацията на СО да е главно еднопосочна: от админстрацията към гражданите. Формите на обществени обсъждания, използвани от отделните структури на СО са предимно пасивни“, пише още в анализа. Според анализа подходът трябва да се смени и обсъжданията да се правят заради гражданите, които да получават ценна, полезна, персонализирана специално за техните нужди информация. „Администрацията на Столична община не е гъвкава по отношение на комуникацията си с гражданите, както в традиционните форми, така и онлайн. Тя използва дигиталните канали за комуникация по аналогов начин, като говори „на“ гражданите, а не споделя „с“ тях. Това не подобрява взаимодействието с гражданите и не води до подобряване качеството и резултата от обществените обсъждания. Причините за това могат да се търсят както в липсата на достатъчно комуникативни умения, така и в консервативната организационна култура, липсата на желание за промени“, смятат от „Визия за София“. Добър пример, но от Естония Като добър пример за комуникация с гражданите се посочва опитът на естонската столица Талин. Геопорталът на града съдържа цялата информация за територията на града и публичните пространствените данни. Той използва отворени данни, които позволяват да се правят различни 3D модели, както и справки за собствеността на земята. Талин разполага и с дигитален регистър за планиране, който съдържа всички планове на общината в структуриран и цифровизиран вид. Към регистъра е разработен и Citizen work desk, който позволява на гражданите под формата на данни или карта да видят определени проекти онлайн. Чрез наслагването на различните данни могат да се оценят кои подробни устройствени планове имат най-голямо значение за развитието на града

България – Източник: Медиапул.бг
RSS новини от България

0
0