Петков коментира темата, след като македонският външен министър „отвори темата“ за възможни промени в комисията от българска страна, след като Скопие вече направи такива.
Комисията вече близо две години буксува, среща се инцидентно, а според българските представители в нея македонските им колеги вече се отказват и от постигнато по-рано съгласие по някои теми като цар Самуил, например.
Пробивът в това отношение е, че се готвят поне три срещи през следващите четири месеца. Професорите са готови с нова енергия да влязат в конструктивен диалог и да постигнат реални резултати, обясни Петков.
Комисията дълго време въобще не се събираше, като според София това се дължи на нежеланието на македонската страна.
„Хората трябва да си говорят, за да се свърши работа. Няма да се правят кадрови промени на този етап“, каза Петков.
Двамата премиери демонстрираха в София новия подход за „постигането на конкретни резултати“, който е фокусиран в икономиката, но отново избегнаха най-спорните теми като историята. Maкедонският премиер Димитър Ковачевски коментира много предпазливо българското искане българите да бъдат записани наравно с останалите народности в конституцията на страната, но допусна възможност това да се случи.
Българският спортен министър Радостин Василев от своя страна обогати двустранните отношения с предложение за мач между правителствата на България и Северна Македония.
По-късно президентът Румен Радев, който прие Ковачевски, призова да се изяснят въпросите, които трябва да бъдат решени, за да може Скопие да започне преговори за членство в ЕС.
„Паралелно с работата по секторни въпроси, свързани с развитието на инфраструктурата, земеделието, туризъм, култура и образование ние не можем да загърбим тези останали нерешени политически въпроси, защото са изключително важни за сигурността, просперитета не само на България и РСМ, но и на целия регион“, каза Радев.
Сигналите от страна на двете правителства бяха приети от френското ротационно председателство като положителни и министърът на външните работи на Франция Жан-Ив льо Дриан изрази надежда, че междуправителствена конференция със Северна Македония и Албания може да се състои до месеци.
Засега обаче няма сигнали, че България е готова да промени позицията си и да одобри преговорната рамка на Северна Македония толкова бързо.
Двете правителства стопяват леда и форсират работата по икономиката
В рамките на визитата на македонското правителство у нас бяха формирани четири работни групи по темите икономика, инфраструктура , европейско сътрудничество и култура.
Двете правителства са подписали и три подписани меморандума за земеделието, малките и средните предприятия и за жп връзката София Скопие.
„Това е пример за новия подход за търсене на реални резултати. Добросъседството между България и Република Северна Македония ще бъде сложено на пиедестал“, каза Петков.
<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FGovernment.of.Bulgaria%2Fposts%2F231430152511864&show_text=true&width=500″ width=“500″ height=“786″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“></iframe>
„Транспортната инфраструктурна комисия сподели, че дори Коридор №8 е излязъл от европейските коридори, а меморандумът за жп линията го връща обратно на картата. Имаме много време да наваксаме, но с този устрем и енергия се надявам то да бъде наваксано бързо“, каза Петков.
Димитър Ковачевски от своя страна посочи и конкретни критериите, по които ще се преценява дали работните групи са постигнали успех. Конкретна цел е до 2023 година да бъде изграден 13-километров път до Клепало и там да има граничен пункт, а до няколко месеца да има яснота за самолетната линия София-Скопие.
Ковачевски допусна отваряне на македонската конституция
Петков обясни, че Скопие и София продължават работа и по известния до преди седмица пакет 5 + 1, който вече е 4 + 1, след като македонските управляващи изпратиха нота до ООН, че Северна Македония е име, което касае само политическия и държавен субект и зад това име няма териториални претенции,
Целта е този пакет да съдържа правнообвързващи гаранции за изпълнение на поетите в договора за добросъседство от 2017 година ангажименти. В него трябва да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.
Македонските управляващи засега не дават ясен отговор дали са готови да опитат да прокарат конституционни промени, срещу които има силна съпротива от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. Управляващата коалиция в Скопие към момента не може да събере необходимите 2/3 мнозинство в парламента и дори при желание, изпълнението на това българско условие, което бе формулирано от президента Румен Радев, е много трудно.
„Ако и други граждани на държавата се самоопределят по друг начин, те могат да поискат да бъдат част от конституцията на Северна Македония. Това е процес, който минава през конституционните промени“, посочи Ковачевски.
По думите му е нормално една държава да променя своя основен закон по пътя си към ЕС, а ако това се случи, тогава може да бъде обхванат и въпросът за правата на гражданите.
„Естествено, цел номер едно на македонското правителство е провеждане на междуправителствено заседание, с което ще се отбележат началото на преговорите на Скопие за членство в Европейския съюз“, каза Ковачевски.
<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FGovernment.of.Bulgaria%2Fposts%2F231290439192502&show_text=true&width=500″ width=“500″ height=“781″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“></iframe>
България обаче засега не коментира конкретен срок, в който може да промени позицията си и да одобри преговорната рамка на Северна Македония за ЕС.
„Република България вече 15 години е член на Европейския съюз и има голям опит, от който ние можем да заимстваме“, посочи Ковачевски.
The post Историците поне ще си говорят. Скопие допусна отваряне на конституцията заради българите appeared first on Начало.
