България трябва да подобри превенцията и грижите, за да намали майчината смъртност

Нивото на смъртността сред родилките в България се определя като средно към високо спрямо смъртността в останалите държави в Европа. Необходими са мерки за цялостно подобряване на качеството на грижите за бременните и раждащите жени у нас с фокус върху превенцията: наблюдение на съпътстващите заболявания и рискови фактори, водещи до усложнения с фатален изход. За целта експерти препоръчват създаването на програма за контрол на майчината заболеваемост и смъртност, която да обхваща три основни елемента: основни акушерски грижи за всички в извънболничната медицинска помощ; ранно откриване на усложненията; спешна помощ за нуждаещите се. Това са изводите от „Проучване на смъртността на родилките в България за периода 2010 – 2020 година“, поръчано от Националната здравноосигурителна каса след поредица сигнали на Българския хелзинкски комитет, подадени през 2021 г. Проучването потвърждава сигналите на БХК за неточности при отчитането на майчината смъртност.

Анализът на майчината смъртност, причините ѝ и начина на отчитане и контрол е изготвен от специалистите доц. Никола Василев, д-р Румен Велев и д-р Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

За периода от 2010 до 2020 г. включително в България е установена смъртта на 66 жени, починали в периода на бременността, раждането и 42 дни след него.

Резултатите от проучването на смъртността при родилките през изследвания период показват покачване на смъртността от началото на периода (2 случая от всички раждания) в сравнение с края му, където стойностите остават трайни (8 случая от всички раждания) и описват вълнообразна крива, с два пика през 2014 година (10 случая) и 2017 година (9 случая), един спад през 2016 година (4 случая) и стабилно състояние през 2019 и 2020 година (8 случая) при средно аритметична стойност от 6 случая и медиана 6 случая.

Смъртността е най-голяма при случаите със спешно цезарово сечение, следвана от случаите на нормално раждане и планово цезарово сечение. Не може да се направи пряка причинно-следствена връзка между начина на раждане и смъртността, тъй като случаите са много малко и в голям процент от тях причините, довели до извършване на спешно цезарово сечение, се явяват и причини за смъртта.

В 37 от случаите липсват придружаващи заболявания.

Най-често смъртността при родилките настъпва до седмия ден от раждането. При 20 случая е регистрирана до 24-ия час, при 19 случая – между 15-ия час и 7-ия ден и при 16 случая след 7–я ден.

При анализа на водещите причини експертите извеждат следните закономерности: в страните с добре развита акушеро-гинекологична помощ преобладават индиректните причини за смъртност, а в останалите страни водещи са директните причини. За България, на базата на този период, директните причини са 79%, а индиректните 21% (подобно е разпределението и в Румъния за 2017 г). Друго, което прави впечатление е високият дял на тромбоемболитичните причини – 24% за България. Този факт се нуждае от допълнително изследване, както като непосредствена причина, така и за анализ на рисковите фактори и за последващата профилактика.

Предистория на проблема с неотчетената смъртност

В началото на 2021 г., в рамките на подготовката на Годишния доклад за правата на човека за 2020 г. Българският хелзинкски комитет се натъкна на тревожно разминаване в данните, които официалните институции съобщават относно майчината смъртност през 2019 г. и други тревожни тенденции по отношение гарантирането на човешките и гражданските права на жената в периода на бременността и раждането.

На база данни, получени по Закона за достъп до обществена информация, организацията установи, че НЗОК съобщава 7 случая на майчина смърт, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е проверявала 6 такива, а Националният статистически институт е отчел 0 за посочената година. Комитетът сигнализира публично за този проблем и подаде редица сигнали до ангажираните институции – Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Министерството на здравеопазването.

Въз основа на подадения сигнал институциите започнаха проверки.

„В тази връзка, възложеният от НЗОК анализ на майчината смъртност за периода 2010 – 2020 г. е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – колко често в България жените загиват по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са причините за това и може ли поне част от тези причини да бъдат предотвратени“, казват от БХК.

„Това усилие да се анализират данни е похвално, защото за съжаление не е рутинна практика у нас. Искрено се надяваме, че този доклад ще послужи за основа на още по-задълбочен анализ на качеството на грижите за бременните и родилките у нас, и до подобряване на спазването на правата им“, коментира Надежда Цекулова, директорка на програма „Кампании и комуникации“ в БХК.